Салвадор Дали и Постоянството на паметта
На 11 май 1904 година е роден надареният испански сюрреалист Салвадор Дали, който се подрежда измежду най-популярните художници на XX век.
Картината " Постоянството на паметта ", сътворена от Дали през 1931 година, се трансформира в една от най-известните и харесвани негови произведения. В момента тя може да бъде забелязана в МоМА (Museum of Modern Art) в Ню Йорк, а в автобиографичната книга " Тайният живот на Салвадор Дали " художникът разкрива за нея следното.
" Една вечер… бяхме поръсили храната си с лют камамбер и откакто всички излязоха, още дълго останах на масата, размишлявайки над философските проблеми на " супермекото ", хрумнали ми с помощта на сиренето. Станах, отидох в ателието и включих осветлението, с цел да хвърля, както имах табиет да върша, финален взор на картината, над която работех сега.
Тя изобразяваше пейзаж в покрайнините на Порт Лигат, чиито скали бяха огряни от транспарантна, меланхолична предвечерна светлина; на напред във времето имаше изсъхнала маслина с отсечени клони. Разбрах, че атмосферата, която бях съумял да основа в този пейзаж, щеше да ми послужи като фон за някаква концепция, за някакъв неочакван облик, само че въобще нямах визия какъв. Тъкмо да угася лампата, когато ненадейно " съзрях " отговора. Видях два меки часовника, единият от които печално висеше на клона на маслината.
Независимо от събитието, че главоболието ми беше станало надали не отвратително, подготвих палитрата си и настървено се захванах за работа и картината, която щеше да стане една от най-знаменитите ми произведения, беше приключена. "
Картината " Постоянството на паметта ", сътворена от Дали през 1931 година, се трансформира в една от най-известните и харесвани негови произведения. В момента тя може да бъде забелязана в МоМА (Museum of Modern Art) в Ню Йорк, а в автобиографичната книга " Тайният живот на Салвадор Дали " художникът разкрива за нея следното.
" Една вечер… бяхме поръсили храната си с лют камамбер и откакто всички излязоха, още дълго останах на масата, размишлявайки над философските проблеми на " супермекото ", хрумнали ми с помощта на сиренето. Станах, отидох в ателието и включих осветлението, с цел да хвърля, както имах табиет да върша, финален взор на картината, над която работех сега.
Тя изобразяваше пейзаж в покрайнините на Порт Лигат, чиито скали бяха огряни от транспарантна, меланхолична предвечерна светлина; на напред във времето имаше изсъхнала маслина с отсечени клони. Разбрах, че атмосферата, която бях съумял да основа в този пейзаж, щеше да ми послужи като фон за някаква концепция, за някакъв неочакван облик, само че въобще нямах визия какъв. Тъкмо да угася лампата, когато ненадейно " съзрях " отговора. Видях два меки часовника, единият от които печално висеше на клона на маслината.
Независимо от събитието, че главоболието ми беше станало надали не отвратително, подготвих палитрата си и настървено се захванах за работа и картината, която щеше да стане една от най-знаменитите ми произведения, беше приключена. "
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ